Европа трябва да конфискува замразените активи на Русия сега
Администрацията на Тръмп в този момент дефинира какво крие бъдещето за Украйна, а оттова и за Европа, по въпросите на териториалната целокупност, суверенитета и сигурността. Вашингтон има за цел да подписа договорка за преустановяване на широкомащабната война, която Русия стартира през февруари 2022 година и която съветският президент Владимир Путин поведе против Украйна, даже в случай че това значи занемаряване на дългогодишни интернационалните правила, които не разрешават признаването на територия, добита посредством военна окупация.
За Европа в по-широк проект и в частност за Европейския съюз обаче има доста повече залог от тези правила, които Вашингтон рядко е давал приоритет в личната си външна политика политика.
Възпирането на Путин от по-нататъшна експанзия и гарантирането, че Украйна е постоянна както политически, по този начин и стопански, е в основата на опасенията за сигурността и политиката на блока. Уреждане на спора, което не успее да реализира нито едно от двете, би заплашило личната дълготрайна сигурност на блока.
Разбира се, всичко това би трябвало да се ръководи, като в същото време се подсигурява, че самата администрация на Тръмп няма да заплаши в допълнение европейската сигурност, като още веднъж сложи под подозрение своя ангажимент към инфраструктурата за сигурност на НАТО. Но Европа към този момент, въпреки и със забавяне, стартира да се разсънва за тези опасения. До предходната година 23 членки на НАТО изразходваха целевите 2 % от Брутният вътрешен продукт за защита и алиансът реализира нова цел за повишение на главните разноски за защита до минимум 3,5 % от Брутният вътрешен продукт до 2035 година, като до 1,5 % от Брутният вътрешен продукт би трябвало да бъдат изразходвани за сериозна инфраструктура и за разширение на техните отбранителни индустриални бази.
По-скоро Европа също надмина Съединени американски щати за първи път от юни 2022 година обща военна помощ за Украйна, със 72 милиарда евро (83,6 милиарда долара) отпуснати спрямо 65 милиарда евро (75,5 милиарда долара) на Вашингтон до края на април, съгласно Ukraine Support Tracker.
И въпреки всичко, без значение от резултата от напъните на администрацията на Тръмп да тласне Украйна към преговорна позиция, която Путин може да е подготвен да одобри, увеличената европейска поддръжка не е задоволителна, с цел да компенсира прекъсване на финансирането от Съединени американски щати. Военната помощ също е единствено една част от картината: Киев също зависи от фискалната помощ на Запада, с цел да обезпечи непрекъснатото действие на своето държавно управление. А сметката за реорганизация единствено продължава да пораства, защото съветските набези и въздушни офанзиви не престават. През февруари Световната банка го оцени на 524 милиарда $ (506 милиарда евро) — към 280 % от Брутният вътрешен продукт на Киев за 2024 година
Без фрапантни дейности Европа рискува да бъде оставена на капризите на Тръмп във връзка с бъдещата си сигурност, макар че се подчини на настояванията му освен за разноските на НАТО и военната поддръжка за Украйна, само че и за търговията посредством съглашения, които плануват междинната тарифна ставка на Съединени американски щати на вносът от Европейски Съюз и Обединеното кралство нараства внезапно.
Но има явен политически избор, който Европа може да направи, с цел да подсигурява, че финансовата поддръжка за Киев остава задоволителна през идващите години и да оформи изхода от всяко споразумяване на спора, като в същото време в допълнение възпира Путин.
Европейският съюз и Обединеното кралство могат да подхващат дейности за конфискуване на суверенните съветски средства, замразени в техните юрисдикции от 2022 година насам. Най-важното е, че те може да конфискува 185 милиарда евро (214,8 милиарда долара), замразени в основаната в Белгия клирингова къща Euroclear – по-голямата част от които в този момент са в брой и по този метод могат бързо да бъдат разгърнати или реинвестирани – както и средствата на съветското държавно управление, замразени в основания в Люксембург противник на Euroclear, Clearstream, които се правят оценка на към 20 милиарда евро ($23,2 милиарда).
Европа не знае за тази опция и в действителност разисква това от месеци. Активите на Euroclear към този момент бяха употребявани за подкрепяне на по-ранен заем от $50 милиарда (43 милиарда евро) за Украйна, финализиран през януари 2025 година, който е гарантиран върху облагите от тези активи.
Очакваше се Европа да придвижи проект за основаване на нов заем – възлизащ на цели 140 милиарда евро ($162,6 милиарда) – гарантиран върху активите на срещата на Европейския съвет на 18-19 декември, след закъснение на дефинитивно решение на предходното съвещание на Съвета на 23 октомври. Забавянето се дължи значително на упоритостта на белгийското държавно управление, което изиска обезщетение от останалата част от Европа, като в същото време утвърди изказванията на Кремъл, че сходен ход би бил невиждан.
И въпреки всичко има задоволително казус. Германските и японските държавни активи бяха конфискувани от Съединените щати по време на Втората международна война. В последния случай активите на Япония даже бяха замразени преди офанзивата против Пърл Харбър, по-голямата част от които по-късно бяха непокътнати според Мирния контракт от Сан Франциско от 1951 година
Заплахите на Кремъл да обвърже Белгия в траяли десетилетия правосъдни разногласия също са пресилени. Те разчитат на двустранен капиталов контракт отпреди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, на който Путин и неговите доближени към този момент не съумяха да се базират сполучливо, с цел да размразят активите си или да оспорят предходни наказания. Освен това има десетки неразрешени искове на стойност десетки милиарди долари против Русия в европейските съдилища – в това число арбитражното решение от към 13 милиарда евро (15 милиарда долара), извоювано от енергийната компания Uniper против Газпром за спиране на доставките на газ през 2022 година Най-големият и най-значим случай остава премията от 2014 година на някогашните акционери на ЮКОС, за решението на Кремъл реквизиция на компанията им. Тази премия оцеля при всички обжалвания: през октомври 2025 година Върховният съд на Холандия отхвърли последното оборване на Русия, потвърждавайки, че премията – в този момент оценена на повече от 65 милиарда $, в това число лихвите – е дефинитивна и изпълнима против съветски държавни активи по целия свят. Принудителното осъществяване обаче към момента ще зависи от намирането на подобаващи съветски активи, които съдилищата желаят и могат да конфискуват.
Кремъл сигурно ще се ангажира със правосъдни каузи и правосъдни разногласия по тези разногласия, както е правил неведнъж по време на мандата на Путин. Но ще загуби и когато националните му ползи са застрашени, ще заплати. Русия неведнъж се е съобразявала с неподходящи решения, когато е бил заплашен жизненоважен достъп до западните пазари или активи. Единствените ясни случаи, в които Западът или Русия връщат средства, дължими вследствие на правосъдни разногласия, произлизащи от войната на Русия, са заплащанията, изплатени от съветския държавен осигурител NSK и авиационната компания Aeroflot за изземването от Путин през 2022 година на самолети, взети на лизинг от западни компании.
Няма опрощение за забавянето на дейностите на Европа до момента. Всеки месец безучастие усилва както финансовото задължение за Европа, по този начин и вероятността Вашингтон да подписа договорка, която заобикаля европейските ползи. Сега въпросът е сериозен: по какъв начин да се подсигурява непрекъснатото финансиране на Украйна и нейната дарба да поддържа своята защита. Освен това е още по-важно Европа да работи, преди администрацията на Тръмп да се опита да реализира договорка с Кремъл през главата си.
„ Мирният проект “ от 28 точки, дефиниран от вътрешни хора в Кремъл и подписан от специфичния делегат на Тръмп и дълготраен помощник на Тръмп Стив Виткоф предишния месец, освен включва разпределение на същите тези замразени средства и даже изисква самата Европа да даде още 100 милиарда $, само че също по този начин би отклонила замразените Руските активи са надалеч от реконструкцията на Украйна, като в същото време постановат спомагателна финансова тежест непосредствено върху Европа. Подобна договорка би предиздвикала Европа да заплати още по-големи сметки, в случай че Кремъл не успее да се придържа към уговорките си – както направи със споразуменията за преустановяване на огъня, подписани през 2014 година и 2015 година след първичната му инвазия в Украйна.
Европа разполага с лоста да усъвършенства своята политическа, икономическа и военна сигурност в договарянията за бъдещето на Украйна и не би трябвало да се опасява да го употребява.
възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната политика на Al Jazeera.
